19 feb 2023, 14:03  

Човек с вяра

  Poesía » Civil
1.7K 0 2

 

Говорим пак, и пак, и пак

за "странния" човек роден в България

отдал живота си за мен, за вас

да имаме държава, биография.

 

И пак го вeличаят леви, десни

и пак за пример ни го дават

говорят и припяват песни

и после бързо го забравят.

 

Захвърлят го в някой шкаф

дори не го и споменават

дорде не дойде ден такъв

ликът му, като знаме да развяват.

 

Но знаят го не само тук у нас

ликът му грее на места незнайни,

Защо историята ни мълчи, без глас?

Какви ли крие тайни?

 

Защо "Историята", като предател

не ни разкаже за мъжът

роден в България, мечтател

за свободата, за "лъвът'.

 

И дал живота си, без време

за мен, за теб, за тях

защото е започнало и да му дреме

за тоз народ измъчен, но без страх

от наши, ваши, чужди,

че ще даде един живот

за тоз народ с нужди

с история от векове,

и да увисне на въжето

да изкупува грехове.

 

И с този лик безмълвен

да почне да ни буди

да го развеем, като флаг безсмъртен

па белким ни пробуди.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за корекцията. Поздрави!
  • "... Как си могъл? В епохата жестока
    да следваш вярно своята посока...
    Със мисията си до смърт потребна.
    Пеша... Години... Без кола служебна.
    Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
    Без женска ласка в кратките нощувки.
    И фанатично... Никаква дилема...
    И с тази страшна рана на корема...
    На двадесет и осем... Боже мили...
    Какви са тези нечовешки сили!
    На тридесет и седем... На бесило...
    Самотен сред всеобщото мъртвило...." Е - има и такива хора...

    Христо, хареса ми това, че си предизвикал себе си да пишеш по темата за "странния човек", която хем не е лесна, хем е лесно смилаема. "увисвам"
    Мисля, че е "белким'.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...