Човек с вяра
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни
и пак за пример ни го дават
говорят и припяват песни
и после бързо го забравят.
Захвърлят го в някой шкаф
дори не го и споменават
дорде не дойде ден такъв
ликът му, като знаме да развяват.
Но знаят го не само тук у нас
ликът му грее на места незнайни,
Защо историята ни мълчи, без глас?
Какви ли крие тайни?
Защо "Историята", като предател
не ни разкаже за мъжът
роден в България, мечтател
за свободата, за "лъвът'.
И дал живота си, без време
за мен, за теб, за тях
защото е започнало и да му дреме
за тоз народ измъчен, но без страх
от наши, ваши, чужди,
че ще даде един живот
за тоз народ с нужди
с история от векове,
и да увисне на въжето
да изкупува грехове.
И с този лик безмълвен
да почне да ни буди
да го развеем, като флаг безсмъртен
па белким ни пробуди.
© Hristo Hristov Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за корекцията. Поздрави!
-
"... Как си могъл? В епохата жестока
да следваш вярно своята посока...
Със мисията си до смърт потребна.
Пеша... Години... Без кола служебна.
Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
Без женска ласка в кратките нощувки.
И фанатично... Никаква дилема...
И с тази страшна рана на корема...
На двадесет и осем... Боже мили...
Какви са тези нечовешки сили!
На тридесет и седем... На бесило...
Самотен сред всеобщото мъртвило...." Е - има и такива хора...
Христо, хареса ми това, че си предизвикал себе си да пишеш по темата за "странния човек", която хем не е лесна, хем е лесно смилаема. "увисвам"
Мисля, че е "белким'.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
