19.02.2023 г., 14:03  

Човек с вяра

1.7K 0 2

 

Говорим пак, и пак, и пак

за "странния" човек роден в България

отдал живота си за мен, за вас

да имаме държава, биография.

 

И пак го вeличаят леви, десни

и пак за пример ни го дават

говорят и припяват песни

и после бързо го забравят.

 

Захвърлят го в някой шкаф

дори не го и споменават

дорде не дойде ден такъв

ликът му, като знаме да развяват.

 

Но знаят го не само тук у нас

ликът му грее на места незнайни,

Защо историята ни мълчи, без глас?

Какви ли крие тайни?

 

Защо "Историята", като предател

не ни разкаже за мъжът

роден в България, мечтател

за свободата, за "лъвът'.

 

И дал живота си, без време

за мен, за теб, за тях

защото е започнало и да му дреме

за тоз народ измъчен, но без страх

от наши, ваши, чужди,

че ще даде един живот

за тоз народ с нужди

с история от векове,

и да увисне на въжето

да изкупува грехове.

 

И с този лик безмълвен

да почне да ни буди

да го развеем, като флаг безсмъртен

па белким ни пробуди.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря за корекцията. Поздрави!
  • "... Как си могъл? В епохата жестока
    да следваш вярно своята посока...
    Със мисията си до смърт потребна.
    Пеша... Години... Без кола служебна.
    Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
    Без женска ласка в кратките нощувки.
    И фанатично... Никаква дилема...
    И с тази страшна рана на корема...
    На двадесет и осем... Боже мили...
    Какви са тези нечовешки сили!
    На тридесет и седем... На бесило...
    Самотен сред всеобщото мъртвило...." Е - има и такива хора...

    Христо, хареса ми това, че си предизвикал себе си да пишеш по темата за "странния човек", която хем не е лесна, хем е лесно смилаема. "увисвам"
    Мисля, че е "белким'.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...