Feb 19, 2023, 2:03 PM  

Човек с вяра

  Poetry » Civic
1.7K 0 2

 

Говорим пак, и пак, и пак

за "странния" човек роден в България

отдал живота си за мен, за вас

да имаме държава, биография.

 

И пак го вeличаят леви, десни

и пак за пример ни го дават

говорят и припяват песни

и после бързо го забравят.

 

Захвърлят го в някой шкаф

дори не го и споменават

дорде не дойде ден такъв

ликът му, като знаме да развяват.

 

Но знаят го не само тук у нас

ликът му грее на места незнайни,

Защо историята ни мълчи, без глас?

Какви ли крие тайни?

 

Защо "Историята", като предател

не ни разкаже за мъжът

роден в България, мечтател

за свободата, за "лъвът'.

 

И дал живота си, без време

за мен, за теб, за тях

защото е започнало и да му дреме

за тоз народ измъчен, но без страх

от наши, ваши, чужди,

че ще даде един живот

за тоз народ с нужди

с история от векове,

и да увисне на въжето

да изкупува грехове.

 

И с този лик безмълвен

да почне да ни буди

да го развеем, като флаг безсмъртен

па белким ни пробуди.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за корекцията. Поздрави!
  • "... Как си могъл? В епохата жестока
    да следваш вярно своята посока...
    Със мисията си до смърт потребна.
    Пеша... Години... Без кола служебна.
    Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
    Без женска ласка в кратките нощувки.
    И фанатично... Никаква дилема...
    И с тази страшна рана на корема...
    На двадесет и осем... Боже мили...
    Какви са тези нечовешки сили!
    На тридесет и седем... На бесило...
    Самотен сред всеобщото мъртвило...." Е - има и такива хора...

    Христо, хареса ми това, че си предизвикал себе си да пишеш по темата за "странния човек", която хем не е лесна, хем е лесно смилаема. "увисвам"
    Мисля, че е "белким'.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....