4 sept 2009, 15:47

Човек си

  Poesía
645 0 0

Както никога не съм ти показвал

с нетактичност, че си излишен

от компанията ми.

С мен това не прави

с повишаване на тон

и командвайки ме.

Не се отпускай и по навик

не ми показвай и пред хората

грубите ти думи от лошите си мисли.

Това не си позволявай.

Човек си.

Усещай се и съжалявай.

Щастието ми ще ме нацелува

по лицето, когато чуя извинението ти

или го покажеш по твоя си начин.

Посочвай ми качествата ми виновни.

Предразположих ли те да не си добър с мен?

От мълчанието ти с нежност и топло внимание

се смея.

 

 

                                                                                                     Г.Ф.Т

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...