Sep 4, 2009, 3:47 PM

Човек си

  Poetry
643 0 0

Както никога не съм ти показвал

с нетактичност, че си излишен

от компанията ми.

С мен това не прави

с повишаване на тон

и командвайки ме.

Не се отпускай и по навик

не ми показвай и пред хората

грубите ти думи от лошите си мисли.

Това не си позволявай.

Човек си.

Усещай се и съжалявай.

Щастието ми ще ме нацелува

по лицето, когато чуя извинението ти

или го покажеш по твоя си начин.

Посочвай ми качествата ми виновни.

Предразположих ли те да не си добър с мен?

От мълчанието ти с нежност и топло внимание

се смея.

 

 

                                                                                                     Г.Ф.Т

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...