4.09.2009 г., 15:47

Човек си

640 0 0

Както никога не съм ти показвал

с нетактичност, че си излишен

от компанията ми.

С мен това не прави

с повишаване на тон

и командвайки ме.

Не се отпускай и по навик

не ми показвай и пред хората

грубите ти думи от лошите си мисли.

Това не си позволявай.

Човек си.

Усещай се и съжалявай.

Щастието ми ще ме нацелува

по лицето, когато чуя извинението ти

или го покажеш по твоя си начин.

Посочвай ми качествата ми виновни.

Предразположих ли те да не си добър с мен?

От мълчанието ти с нежност и топло внимание

се смея.

 

 

                                                                                                     Г.Ф.Т

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...