След чашата вино и малка почивка
протягам унило за телефона с усмивка,
но кой да потърся - зачудвам се малко.
За малко помислям си - ах, колко съм жалка.
После пък казвам си, приятели имам.
Да, вярно - малко са, но с тях съм щастлива.
Не броят за мене е толкова важен.
Дали търся проблеми пред тях да покажа...?
Но колко е мило, щом с тях заговоря.
От чашата с вино пак много говоря.
Ей, тъй е устроен човек на света,
ту недоволен, ту с малко тъга... ...