Човек - стадно животно
След чашата вино и малка почивка
протягам унило за телефона с усмивка,
но кой да потърся - зачудвам се малко.
За малко помислям си - ах, колко съм жалка.
После пък казвам си, приятели имам.
Да, вярно - малко са, но с тях съм щастлива.
Не броят за мене е толкова важен.
Дали търся проблеми пред тях да покажа...?
Но колко е мило, щом с тях заговоря.
От чашата с вино пак много говоря.
Ей, тъй е устроен човек на света,
ту недоволен, ту с малко тъга...
Говори отчаяно, ядосано, тъжно
показва окаяна своята същност,
а търси единствено малко компания.
Така не потиска мръсните тайни.
Човекът, съм чувала, е стадно животно,
затова му е трудно да е самотно.
Като кучето той побеснява,
но се приучава на лека промяна.
Знам, че страшно е, когато е сам,
дори да беснее или е засмян.
Не знам кучето колко приятели има,
но човекът сам ли е, вечен сън да заспива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Александрова Все права защищены
Поздравявам те за творческия обрат! Хареса ми! 
