Човек - стадно животно
След чашата вино и малка почивка
протягам унило за телефона с усмивка,
но кой да потърся - зачудвам се малко.
За малко помислям си - ах, колко съм жалка.
После пък казвам си, приятели имам.
Да, вярно - малко са, но с тях съм щастлива.
Не броят за мене е толкова важен.
Дали търся проблеми пред тях да покажа...?
Но колко е мило, щом с тях заговоря.
От чашата с вино пак много говоря.
Ей, тъй е устроен човек на света,
ту недоволен, ту с малко тъга...
Говори отчаяно, ядосано, тъжно
показва окаяна своята същност,
а търси единствено малко компания.
Така не потиска мръсните тайни.
Човекът, съм чувала, е стадно животно,
затова му е трудно да е самотно.
Като кучето той побеснява,
но се приучава на лека промяна.
Знам, че страшно е, когато е сам,
дори да беснее или е засмян.
Не знам кучето колко приятели има,
но човекът сам ли е, вечен сън да заспива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Александрова Всички права запазени
Поздравявам те за творческия обрат! Хареса ми! 
