Човек - стадно животно
След чашата вино и малка почивка
протягам унило за телефона с усмивка,
но кой да потърся - зачудвам се малко.
За малко помислям си - ах, колко съм жалка.
После пък казвам си, приятели имам.
Да, вярно - малко са, но с тях съм щастлива.
Не броят за мене е толкова важен.
Дали търся проблеми пред тях да покажа...?
Но колко е мило, щом с тях заговоря.
От чашата с вино пак много говоря.
Ей, тъй е устроен човек на света,
ту недоволен, ту с малко тъга...
Говори отчаяно, ядосано, тъжно
показва окаяна своята същност,
а търси единствено малко компания.
Така не потиска мръсните тайни.
Човекът, съм чувала, е стадно животно,
затова му е трудно да е самотно.
Като кучето той побеснява,
но се приучава на лека промяна.
Знам, че страшно е, когато е сам,
дори да беснее или е засмян.
Не знам кучето колко приятели има,
но човекът сам ли е, вечен сън да заспива!
© Стефка Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Втори стих-противоположна гледна точка от защитената в дебютния
Поздравявам те за творческия обрат! Хареса ми! 
-
Мисля,че стихът ти е хубав и казва много неща,само последният ред май не е на място!Поздрав!
-
"Но ако все пак я погледнеш,(падащата звезда)
ти пожелай си само самота!"
Та... кое от двете е вярно?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
затова му е трудно да е самотно"
И аз така съм чувала. Изпитала съм го дори.
Честит празник и поздрав за стиха!