Василена (Васи Тодорова)
17 29
11 ene 2007, 21:00

Човек в пясъчен часовник 

  Poesía
1522 0 4

Исках толкова много от
                               живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън.

Затворена съм в пясъчен часовник,
с дни големи - малки песъчинки,
ронещи се бавно под краката ми,
без да има други падащи снежинки.

Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...

И тъй, човекът в пясъчен
часовник живее, без право
на живот. Мечтае камъче
едничко да има в пясъчния сноп.

© Васи Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво,Васи!Чудесен стих!
  • Хубава символика...!
  • Как ли не опитвах да си тръгна...
    Да изляза, да поема глътка въздух...
    Но пясъкът безвременно се рони
    под краката ми, търсещи опори...

    Като че ли виждам себе си в тези редове.Много ми хареса!Поздрави!
  • Много хубав стих, Васи!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??