Василена (Васи Тодорова)
17 29
Jan 11, 2007, 9:00 PM

Човек в пясъчен часовник 

  Poetry
1520 0 4

Исках толкова много от
                               живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън.

Затворена съм в пясъчен часовник,
с дни големи - малки песъчинки,
ронещи се бавно под краката ми,
без да има други падащи снежинки.

Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...

И тъй, човекът в пясъчен
часовник живее, без право
на живот. Мечтае камъче
едничко да има в пясъчния сноп.

© Васи Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво,Васи!Чудесен стих!
  • Хубава символика...!
  • Как ли не опитвах да си тръгна...
    Да изляза, да поема глътка въздух...
    Но пясъкът безвременно се рони
    под краката ми, търсещи опори...

    Като че ли виждам себе си в тези редове.Много ми хареса!Поздрави!
  • Много хубав стих, Васи!!!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??