Човек в пясъчен часовник

11.01.2007 г., 21:00 ч.

Поезия

1359 0 4

Исках толкова много от
живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън.

Затворена съм в пясъчен часовник,
с дни големи - малки песъчинки,
ронещи се бавно под краката ми,
без да има други падащи снежинки.

Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...

И тъй, човекът в пясъчен
часовник живее, без право
на живот. Мечтае камъче
едничко да има в пясъчния сноп.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

natiii (Наташа Басарова)

2008-04-28T12:55:43+03:00

Браво,Васи!Чудесен стих!
Horizonta (Емо)

2007-09-20T22:04:33+03:00

Хубава символика...!
Magnetichna (Дидка Георгиева)

2007-01-12T09:14:32+02:00

Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...

Като че ли виждам себе си в тези редове.Много ми хареса!Поздрави!
Романтик (Христо Костов)

2007-01-11T21:36:34+02:00

Много хубав стих, Васи!!!
Поздрави!!!