Човек в пясъчен часовник
Исках толкова много от
живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън.
Затворена съм в пясъчен часовник,
с дни големи - малки песъчинки,
ронещи се бавно под краката ми,
без да има други падащи снежинки.
Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...
И тъй, човекът в пясъчен
часовник живее, без право
на живот. Мечтае камъче
едничко да има в пясъчния сноп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васи Тодорова Всички права запазени
