Василена (Васи Тодорова)
17 29
11 янв. 2007 г., 21:00

Човек в пясъчен часовник 

  Поэзия
1545 0 4

Исках толкова много от
                               живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън.

Затворена съм в пясъчен часовник,
с дни големи - малки песъчинки,
ронещи се бавно под краката ми,
без да има други падащи снежинки.

Как ли не опитвах да си тръгна...
Да изляза, да поема глътка въздух...
Но пясъкът безвременно се рони
под краката ми, търсещи опори...

И тъй, човекът в пясъчен
часовник живее, без право
на живот. Мечтае камъче
едничко да има в пясъчния сноп.

© Васи Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво,Васи!Чудесен стих!
  • Хубава символика...!
  • Как ли не опитвах да си тръгна...
    Да изляза, да поема глътка въздух...
    Но пясъкът безвременно се рони
    под краката ми, търсещи опори...

    Като че ли виждам себе си в тези редове.Много ми хареса!Поздрави!
  • Много хубав стих, Васи!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??