3 may 2008, 14:43

Човеко - маратония

1.4K 0 8
 

Kрасиви сме, когато помним...

и грозни - щом забравим

            Себе си...

Море от чувства, океан от спомени

и лодка трябва само да направим

          от мечтите си... :)

 

Живот на ръба на съществуването...

за хляба да се борим без остатък

и залък всеки да е чиракуването

на нищожното ни преминаване „оттатък".

 

      Аз искам да живея днес!

      Така, както съм мечтала

                                          от дете...     

      Не искам да робувам със финес

       на анатомията си...

                       и да градя шкембе!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...