3 may 2008, 14:43

Човеко - маратония

1.4K 0 8
 

Kрасиви сме, когато помним...

и грозни - щом забравим

            Себе си...

Море от чувства, океан от спомени

и лодка трябва само да направим

          от мечтите си... :)

 

Живот на ръба на съществуването...

за хляба да се борим без остатък

и залък всеки да е чиракуването

на нищожното ни преминаване „оттатък".

 

      Аз искам да живея днес!

      Така, както съм мечтала

                                          от дете...     

      Не искам да робувам със финес

       на анатомията си...

                       и да градя шкембе!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...