venus (Вечерница или Зорница) venus (Вечерница или Зорница)
155
May 3, 2008, 2:43 PM

Човеко - маратония

  Poetry » Parody
1.4K 0 8
 

Kрасиви сме, когато помним...

и грозни - щом забравим

            Себе си...

Море от чувства, океан от спомени

и лодка трябва само да направим

          от мечтите си... :)

 

Живот на ръба на съществуването...

за хляба да се борим без остатък

и залък всеки да е чиракуването

на нищожното ни преминаване „оттатък".

 

      Аз искам да живея днес!

      Така, както съм мечтала

                                          от дете...     

      Не искам да робувам със финес

       на анатомията си...

                       и да градя шкембе!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0