May 3, 2008, 2:43 PM

Човеко - маратония 

  Poetry » Parody
1066 0 8
 

Kрасиви сме, когато помним...

и грозни - щом забравим

            Себе си...

Море от чувства, океан от спомени

и лодка трябва само да направим

          от мечтите си... :)

 

Живот на ръба на съществуването...

за хляба да се борим без остатък

и залък всеки да е чиракуването

на нищожното ни преминаване „оттатък".

 

      Аз искам да живея днес!

      Така, както съм мечтала

                                          от дете...     

      Не искам да робувам със финес

       на анатомията си...

                       и да градя шкембе!...

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??