Човекът
562
0
1
24. ЧОВЕКЪТ
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом Денят те грабне,
мечтаеш за звезди!..
Ти все си недоволен,
където и да си...
Дори и здрав - си болен...
Живееш със мечти!
Ти си поставяш цели
и тичаш с тях напред.
Делата ти са смели...
Задачите – безчет!
Щом стигнеш в планината,
погледнеш от върха,
търкулнеш се по ската
към родната стреха...
О, ти си непреклонен...
И няма да се спреш!
И все си недоволен...
Докато не умреш...
Човече ненаситен,
неудовлетворен!
Защо си тъй себичен?!
Досущ си като мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
