Jul 16, 2011, 3:51 PM

Човекът

566 0 1

24.    ЧОВЕКЪТ

 

Мечтаеш ти за пладне,

      когато се стъмни;

а щом  Денят те грабне,

мечтаеш  за звезди!..

 

Ти все си недоволен,

където и да си...

Дори и здрав - си болен...

Живееш  със  мечти!

 

Ти си поставяш цели

и тичаш с тях напред.

Делата ти са смели...

Задачите – безчет!

 

Щом стигнеш в планината,

погледнеш от върха,

търкулнеш се по ската

 към родната стреха...

 

О, ти си непреклонен...

И няма да се спреш!

И все си недоволен...

Докато не умреш...

 

Човече  ненаситен,

неудовлетворен!

Защо си тъй себичен?!

Досущ си като мен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...