24.    ЧОВЕКЪТ

Мечтаеш ти за пладне,

      когато се стъмни;

а щом  Денят те грабне,

мечтаеш  за звезди!..

Ти все си недоволен,

където и да си...

Дори и здрав - си болен...

Живееш  със  мечти!

Ти си поставяш цели

и тичаш с тях напред.

Делата ти са смели...

Задачите – безчет!

Щом стигнеш в планината,

погледнеш от върха,

търкулнеш се по ската

 към родната стреха...

О, ти си непреклонен...

И няма да се спреш!

И все си недоволен...

Докато не умреш...

Човече  ненаситен,

неудовлетворен!

Защо си тъй себичен?!

Досущ си като мен!