Jul 16, 2011, 3:51 PM

Човекът

561 0 1

24.    ЧОВЕКЪТ

 

Мечтаеш ти за пладне,

      когато се стъмни;

а щом  Денят те грабне,

мечтаеш  за звезди!..

 

Ти все си недоволен,

където и да си...

Дори и здрав - си болен...

Живееш  със  мечти!

 

Ти си поставяш цели

и тичаш с тях напред.

Делата ти са смели...

Задачите – безчет!

 

Щом стигнеш в планината,

погледнеш от върха,

търкулнеш се по ската

 към родната стреха...

 

О, ти си непреклонен...

И няма да се спреш!

И все си недоволен...

Докато не умреш...

 

Човече  ненаситен,

неудовлетворен!

Защо си тъй себичен?!

Досущ си като мен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....