Човекът
560
0
1
24. ЧОВЕКЪТ
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом Денят те грабне,
мечтаеш за звезди!..
Ти все си недоволен,
където и да си...
Дори и здрав - си болен...
Живееш със мечти!
Ти си поставяш цели
и тичаш с тях напред.
Делата ти са смели...
Задачите – безчет!
Щом стигнеш в планината,
погледнеш от върха,
търкулнеш се по ската
към родната стреха...
О, ти си непреклонен...
И няма да се спреш!
И все си недоволен...
Докато не умреш...
Човече ненаситен,
неудовлетворен!
Защо си тъй себичен?!
Досущ си като мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
