13 feb 2024, 9:50

Човекът

595 1 2

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

но в очите, гласа и усмивката лека

Бог цялата своя любов е събрал.

 

През света той върви неусетно,

полусънувайки крачи навред,

и с времето все се гони човекът,

плаче и жалва се колко е клет.

 

От своето искане той е ограбен,

от жажда за имане е обеднял,

забравил е днес, че за обич е правен,

и богат е с това, което е дал.

 

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

ала душата му - волна и лека

знае и помни що Бог и е дал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...