Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно,
полусънувайки крачи навред,
и с времето все се гони човекът,
плаче и жалва се колко е клет.
От своето искане той е ограбен,
от жажда за имане е обеднял,
забравил е днес, че за обич е правен,
и богат е с това, което е дал. ...