13.02.2024 г., 9:50

Човекът

592 1 2

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

но в очите, гласа и усмивката лека

Бог цялата своя любов е събрал.

 

През света той върви неусетно,

полусънувайки крачи навред,

и с времето все се гони човекът,

плаче и жалва се колко е клет.

 

От своето искане той е ограбен,

от жажда за имане е обеднял,

забравил е днес, че за обич е правен,

и богат е с това, което е дал.

 

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

ала душата му - волна и лека

знае и помни що Бог и е дал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...