13.02.2024 г., 9:50

Човекът

563 1 2

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

но в очите, гласа и усмивката лека

Бог цялата своя любов е събрал.

 

През света той върви неусетно,

полусънувайки крачи навред,

и с времето все се гони човекът,

плаче и жалва се колко е клет.

 

От своето искане той е ограбен,

от жажда за имане е обеднял,

забравил е днес, че за обич е правен,

и богат е с това, което е дал.

 

Човекът е земно творение, нека,

с тяло от плът, от една шепа кал,

ала душата му - волна и лека

знае и помни що Бог и е дал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...