29 jun 2024, 7:31

Човекът е светулката на Бога

  Poesía
504 2 3

ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА

 

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,

днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,

последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –

мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри,

не чува никой слабия ми глас, защото всеки себе си надвиква,

 

не вярвам, че във всекиго от нас е обичта забравена реликва! –

аз вече знам защо бях тук – и как търкулнаха се в Нищото полека

от мен – ведно със сетния петак, и вярата в доброто и в човека,

ще ви го пиша с утринни роси, без дъх – ще го повтарям в изнемога! –

дъхът на добротата ще спаси последната светулчица на Бога.

 

28 юний 2024 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любов и доброта! И красота! И нежен призив като лек ефирен бриз да бъдем по-добри!
  • Да, много се вика в тая държава, Валюшке. Особено в литературата. И не е истина колко хорица се бият в гърдите, че са велики. Включително и тук – в сайта.
  • Прекрасно!
    За съжаление скоро няма да спрем да се надвикваме.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...