29 jun 2024, 7:31

Човекът е светулката на Бога

  Poesía
509 2 3

ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА

 

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,

днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,

последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –

мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри,

не чува никой слабия ми глас, защото всеки себе си надвиква,

 

не вярвам, че във всекиго от нас е обичта забравена реликва! –

аз вече знам защо бях тук – и как търкулнаха се в Нищото полека

от мен – ведно със сетния петак, и вярата в доброто и в човека,

ще ви го пиша с утринни роси, без дъх – ще го повтарям в изнемога! –

дъхът на добротата ще спаси последната светулчица на Бога.

 

28 юний 2024 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любов и доброта! И красота! И нежен призив като лек ефирен бриз да бъдем по-добри!
  • Да, много се вика в тая държава, Валюшке. Особено в литературата. И не е истина колко хорица се бият в гърдите, че са велики. Включително и тук – в сайта.
  • Прекрасно!
    За съжаление скоро няма да спрем да се надвикваме.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...