29 jun 2024, 7:31

Човекът е светулката на Бога

  Poesía
505 2 3

ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА

 

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,

днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,

последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –

мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри,

не чува никой слабия ми глас, защото всеки себе си надвиква,

 

не вярвам, че във всекиго от нас е обичта забравена реликва! –

аз вече знам защо бях тук – и как търкулнаха се в Нищото полека

от мен – ведно със сетния петак, и вярата в доброто и в човека,

ще ви го пиша с утринни роси, без дъх – ще го повтарям в изнемога! –

дъхът на добротата ще спаси последната светулчица на Бога.

 

28 юний 2024 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любов и доброта! И красота! И нежен призив като лек ефирен бриз да бъдем по-добри!
  • Да, много се вика в тая държава, Валюшке. Особено в литературата. И не е истина колко хорица се бият в гърдите, че са велики. Включително и тук – в сайта.
  • Прекрасно!
    За съжаление скоро няма да спрем да се надвикваме.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...