Jun 29, 2024, 7:31 AM

Човекът е светулката на Бога

  Poetry
503 2 3

ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА

 

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,

днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,

последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –

мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри,

не чува никой слабия ми глас, защото всеки себе си надвиква,

 

не вярвам, че във всекиго от нас е обичта забравена реликва! –

аз вече знам защо бях тук – и как търкулнаха се в Нищото полека

от мен – ведно със сетния петак, и вярата в доброто и в човека,

ще ви го пиша с утринни роси, без дъх – ще го повтарям в изнемога! –

дъхът на добротата ще спаси последната светулчица на Бога.

 

28 юний 2024 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любов и доброта! И красота! И нежен призив като лек ефирен бриз да бъдем по-добри!
  • Да, много се вика в тая държава, Валюшке. Особено в литературата. И не е истина колко хорица се бият в гърдите, че са велики. Включително и тук – в сайта.
  • Прекрасно!
    За съжаление скоро няма да спрем да се надвикваме.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...