29 июн. 2024 г., 07:31

Човекът е светулката на Бога

506 2 3

ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА

 

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,

днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,

последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –

мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри,

не чува никой слабия ми глас, защото всеки себе си надвиква,

 

не вярвам, че във всекиго от нас е обичта забравена реликва! –

аз вече знам защо бях тук – и как търкулнаха се в Нищото полека

от мен – ведно със сетния петак, и вярата в доброто и в човека,

ще ви го пиша с утринни роси, без дъх – ще го повтарям в изнемога! –

дъхът на добротата ще спаси последната светулчица на Бога.

 

28 юний 2024 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любов и доброта! И красота! И нежен призив като лек ефирен бриз да бъдем по-добри!
  • Да, много се вика в тая държава, Валюшке. Особено в литературата. И не е истина колко хорица се бият в гърдите, че са велики. Включително и тук – в сайта.
  • Прекрасно!
    За съжаление скоро няма да спрем да се надвикваме.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...