3 jul 2025, 14:35

Човекът и чудото

  Poesía
373 7 21

Странно същество е човекът,

стои между бездна и звезда,

гори от жажда за посока,

ала не вярва в светлина.

 

Животът му - кълбо от чудо,

от дъх, от шепот, от тъма,

а той се взира в нещо друго

и не вярва в чудеса.

 

Сърцето му ритъмът улавя,

в съня му ангели вървят,

но сутрин става и забравя,

че някой в него е блестял.

 

Съдбата му- искра бездънна,

в окото на безкраен час,

душата му ечи безсмъртна,

а той не чува тоя глас.

 

Сънува вечности и ласка,

в сълзите му светът мълчи,

ала с утрото си слага маска

и към забравата върви!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гоше, много ти благодаря!
  • Съдбата му- искра бездънна,
    в окото на безкраен час,
    душата му ечи безсмъртна,
    а той не чува тоя глас.
    ---
    Тук разбиващи за мен, в този стих.
    Поздравявам те 🌹
  • Много ме зарадва с коментара си, Райне! Бъди жива и здрава!
  • Браво! Животът е чудо, но човекът е несъвършен и постоянно му пречи...
  • Зиги, колко много ме зарадва с коментара си и с поставенето на стиха в любими. Бъди здрав и все така вдъхновен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...