3 jul 2025, 14:35

Човекът и чудото

  Poesía
393 7 21

Странно същество е човекът,

стои между бездна и звезда,

гори от жажда за посока,

ала не вярва в светлина.

 

Животът му - кълбо от чудо,

от дъх, от шепот, от тъма,

а той се взира в нещо друго

и не вярва в чудеса.

 

Сърцето му ритъмът улавя,

в съня му ангели вървят,

но сутрин става и забравя,

че някой в него е блестял.

 

Съдбата му- искра бездънна,

в окото на безкраен час,

душата му ечи безсмъртна,

а той не чува тоя глас.

 

Сънува вечности и ласка,

в сълзите му светът мълчи,

ала с утрото си слага маска

и към забравата върви!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гоше, много ти благодаря!
  • Съдбата му- искра бездънна,
    в окото на безкраен час,
    душата му ечи безсмъртна,
    а той не чува тоя глас.
    ---
    Тук разбиващи за мен, в този стих.
    Поздравявам те 🌹
  • Много ме зарадва с коментара си, Райне! Бъди жива и здрава!
  • Браво! Животът е чудо, но човекът е несъвършен и постоянно му пречи...
  • Зиги, колко много ме зарадва с коментара си и с поставенето на стиха в любими. Бъди здрав и все така вдъхновен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...