Човекът и чудото
Странно същество е човекът,
стои между бездна и звезда,
гори от жажда за посока,
ала не вярва в светлина.
Животът му - кълбо от чудо,
от дъх, от шепот, от тъма,
а той се взира в нещо друго
и не вярва в чудеса.
Сърцето му ритъмът улавя,
в съня му ангели вървят,
но сутрин става и забравя,
че някой в него е блестял.
Съдбата му- искра бездънна,
в окото на безкраен час,
душата му ечи безсмъртна,
а той не чува тоя глас.
Сънува вечности и ласка,
в сълзите му светът мълчи,
ала с утрото си слага маска
и към забравата върви!
© Миночка Митева All rights reserved.
