17 oct 2023, 6:55  

Човекът и светът

  Poesía » Civil
617 0 0

Надежда топла в сърцето трепва,

че ще свърши нашето страдание,

но реално ли е туй, дух се сепва,

не е ли туй само блян, мечтание!?

 

Ще постигнем ли благоденствие най-подир,

човещината или звярът в нас ще надделее,

ще стане ли по-добър нашият земен мир,

дали човекът по-дълго ще може да живее!?

 

Дали нявга хората като братя ще станат,

ще бъде ли във всяко наше сърце любовта,

войни, глад, наркомания дали ще престанат,

или сами ще унищожим човека и света!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...