17 oct 2023, 6:55  

Човекът и светът

  Poesía » Civil
613 0 0

Надежда топла в сърцето трепва,

че ще свърши нашето страдание,

но реално ли е туй, дух се сепва,

не е ли туй само блян, мечтание!?

 

Ще постигнем ли благоденствие най-подир,

човещината или звярът в нас ще надделее,

ще стане ли по-добър нашият земен мир,

дали човекът по-дълго ще може да живее!?

 

Дали нявга хората като братя ще станат,

ще бъде ли във всяко наше сърце любовта,

войни, глад, наркомания дали ще престанат,

или сами ще унищожим човека и света!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...