17.10.2023 г., 6:55  

Човекът и светът

609 0 0

Надежда топла в сърцето трепва,

че ще свърши нашето страдание,

но реално ли е туй, дух се сепва,

не е ли туй само блян, мечтание!?

 

Ще постигнем ли благоденствие най-подир,

човещината или звярът в нас ще надделее,

ще стане ли по-добър нашият земен мир,

дали човекът по-дълго ще може да живее!?

 

Дали нявга хората като братя ще станат,

ще бъде ли във всяко наше сърце любовта,

войни, глад, наркомания дали ще престанат,

или сами ще унищожим човека и света!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...