Oct 17, 2023, 6:55 AM  

Човекът и светът

  Poetry » Civic
611 0 0

Надежда топла в сърцето трепва,

че ще свърши нашето страдание,

но реално ли е туй, дух се сепва,

не е ли туй само блян, мечтание!?

 

Ще постигнем ли благоденствие най-подир,

човещината или звярът в нас ще надделее,

ще стане ли по-добър нашият земен мир,

дали човекът по-дълго ще може да живее!?

 

Дали нявга хората като братя ще станат,

ще бъде ли във всяко наше сърце любовта,

войни, глад, наркомания дали ще престанат,

или сами ще унищожим човека и света!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...