17 окт. 2023 г., 06:55  

Човекът и светът

612 0 0

Надежда топла в сърцето трепва,

че ще свърши нашето страдание,

но реално ли е туй, дух се сепва,

не е ли туй само блян, мечтание!?

 

Ще постигнем ли благоденствие най-подир,

човещината или звярът в нас ще надделее,

ще стане ли по-добър нашият земен мир,

дали човекът по-дълго ще може да живее!?

 

Дали нявга хората като братя ще станат,

ще бъде ли във всяко наше сърце любовта,

войни, глад, наркомания дали ще престанат,

или сами ще унищожим човека и света!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...