ЧОВЕКА  И ВРЕМЕТО


   Изтича през пръсти
   старият век,
   из облаци гъсти
   по пътя нелек.

   И всички проблеми
  със себе си влачи,
  беди и дилеми
  подритва и крачи.

  Край него човека
  унило се скита
  по тясна пътека,
  в несретата скрита.
 
  Беди и несрети
  и грижи безброй,
  съдби на поети
  понесъл е той.

  С торбата си тежка
  върви без покой,
  и знае, че грешка
  природна е той.
 
  Изтича през пръсти
  старият век.
  В храстите гъсти
  крачи човек.

  С товарите тежки
  с разкъсана плът,
  направен от грешки
  отново на път.

  Полека ще стигне
  някъде там,
  нещо ще вдигне,
  ще тръгне насам.
 
  Насам, без посока
  по пътя без край,
  човекът е стока
  бездарна комай.

  Човекът проблем е
  на днешния век,
  така преди време
  написа човек...
 
... тихо времето минава
  чак до земния ни край...
  то ни взема, но и дава
  ту сме в ада, ту във рай....