16.10.2013 г., 22:18

Човекът и времето

661 0 0

 

   ЧОВЕКА  И ВРЕМЕТО


   Изтича през пръсти
   старият век,
   из облаци гъсти
   по пътя нелек.

   И всички проблеми
  със себе си влачи,
  беди и дилеми
  подритва и крачи.

  Край него човека
  унило се скита
  по тясна пътека,
  в несретата скрита.
 
  Беди и несрети
  и грижи безброй,
  съдби на поети
  понесъл е той.

  С торбата си тежка
  върви без покой,
  и знае, че грешка
  природна е той.
 
  Изтича през пръсти
  старият век.
  В храстите гъсти
  крачи човек.

  С товарите тежки
  с разкъсана плът,
  направен от грешки
  отново на път.

  Полека ще стигне
  някъде там,
  нещо ще вдигне,
  ще тръгне насам.
 
  Насам, без посока
  по пътя без край,
  човекът е стока
  бездарна комай.

  Човекът проблем е
  на днешния век,
  така преди време
  написа човек...
 
... тихо времето минава
  чак до земния ни край...
  то ни взема, но и дава
  ту сме в ада, ту във рай....
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Методи Стоименов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...