22.02.2025 г., 17:03

Човекът, който открадна

499 2 5

 

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах

 

избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които намериха време и желание да пишат. AnabeII (Анахид Демирова) - не знам как ще ви прозвучи ,ако кажа,че всеки коментар е верен, когато се осланя на "наличното в себе си".
  • Четох го много пъти, когато излезе. Не го разбрах и не коментирах. Не знам, дали и сега уж съм го разбрала, но го видях като-катарзис, просветление, въздигане, вечно зеленото дърво като дървото на живота.. Песните на търговците, видях като църковна служба.. не съм сигурна за упокой или литургия. Но... май и при двете, човекът който дърпа мрежите към небето е два пъти по-самотен, защото щом църквата пее хората са причина за това, за добро или зло... Ако не бяха те причина, на земята щеше да е тишина-хармония. А погледнато от Небето, на земята всеки шум и движение е несамота. Финалът ми говори за нещо, което въпреки че съществува върху нещо временно, крехко и съкровено като слънчева прах, остава вечно, издялано на камъка. Избледняващият белег-катаризис, болката от светлината-трансформация и любов, от силата на която боли.. Прераждане. Смелост и глупост е вероятно този мой коментар, но... поне се опитах да видя и разбера, осланяйки се на наличното в себе си.
  • Замислихте ме!
    Много ми хареса!
  • "спомен издялан от камък върху частица
    слънчева прах"

    Приказно!
  • Красиво.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...