22 февр. 2025 г., 17:03

Човекът, който открадна

500 2 5

 

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах

 

избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които намериха време и желание да пишат. AnabeII (Анахид Демирова) - не знам как ще ви прозвучи ,ако кажа,че всеки коментар е верен, когато се осланя на "наличното в себе си".
  • Четох го много пъти, когато излезе. Не го разбрах и не коментирах. Не знам, дали и сега уж съм го разбрала, но го видях като-катарзис, просветление, въздигане, вечно зеленото дърво като дървото на живота.. Песните на търговците, видях като църковна служба.. не съм сигурна за упокой или литургия. Но... май и при двете, човекът който дърпа мрежите към небето е два пъти по-самотен, защото щом църквата пее хората са причина за това, за добро или зло... Ако не бяха те причина, на земята щеше да е тишина-хармония. А погледнато от Небето, на земята всеки шум и движение е несамота. Финалът ми говори за нещо, което въпреки че съществува върху нещо временно, крехко и съкровено като слънчева прах, остава вечно, издялано на камъка. Избледняващият белег-катаризис, болката от светлината-трансформация и любов, от силата на която боли.. Прераждане. Смелост и глупост е вероятно този мой коментар, но... поне се опитах да видя и разбера, осланяйки се на наличното в себе си.
  • Замислихте ме!
    Много ми хареса!
  • "спомен издялан от камък върху частица
    слънчева прах"

    Приказно!
  • Красиво.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...