22 февр. 2025 г., 17:03

Човекът, който открадна

498 2 5

 

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах

 

избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които намериха време и желание да пишат. AnabeII (Анахид Демирова) - не знам как ще ви прозвучи ,ако кажа,че всеки коментар е верен, когато се осланя на "наличното в себе си".
  • Четох го много пъти, когато излезе. Не го разбрах и не коментирах. Не знам, дали и сега уж съм го разбрала, но го видях като-катарзис, просветление, въздигане, вечно зеленото дърво като дървото на живота.. Песните на търговците, видях като църковна служба.. не съм сигурна за упокой или литургия. Но... май и при двете, човекът който дърпа мрежите към небето е два пъти по-самотен, защото щом църквата пее хората са причина за това, за добро или зло... Ако не бяха те причина, на земята щеше да е тишина-хармония. А погледнато от Небето, на земята всеки шум и движение е несамота. Финалът ми говори за нещо, което въпреки че съществува върху нещо временно, крехко и съкровено като слънчева прах, остава вечно, издялано на камъка. Избледняващият белег-катаризис, болката от светлината-трансформация и любов, от силата на която боли.. Прераждане. Смелост и глупост е вероятно този мой коментар, но... поне се опитах да видя и разбера, осланяйки се на наличното в себе си.
  • Замислихте ме!
    Много ми хареса!
  • "спомен издялан от камък върху частица
    слънчева прах"

    Приказно!
  • Красиво.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...