7 oct 2009, 15:01

Човекът, който запали листата

  Poesía » Otra
1.9K 1 21

Човекът,

който запали листата

не е големец,

не е някой, за когото сме чували -

художник не е, нито важен си някой

творец -

не го снимат със камери и не пишат за него.

Нито ред за този човек. Никъде.

Никога.

 

„Не за всеки трябва да бъде написано“, някой ми казва.

- Мислиш ли?

 

Есента -

жълта, опушена, спряла.

Котките в двора не мяучат и даже

гаргите не гаргорят,

и небето е свито...

над двора.

 

А в двора

старец с метла събира листа.

Той е с бяла коса и е рошаво смешен.

Прави купчина, пали клечка кибрит

и жълтият есенен огън

забравя листата.

 

Само дим.

Нито ред за листата. Никъде.

Никога.

 

Нито ред за човека...

Нито спомен, свещица!

Нищо!

Нищо не зная за него -

за човека,

запалил листата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...