Човекът, който запали листата
Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой
творец -
не го снимат със камери и не пишат за него.
Нито ред за този човек. Никъде.
Никога.
„Не за всеки трябва да бъде написано“, някой ми казва.
- Мислиш ли?
Есента -
жълта, опушена, спряла.
Котките в двора не мяучат и даже
гаргите не гаргорят,
и небето е свито...
над двора.
А в двора
старец с метла събира листа.
Той е с бяла коса и е рошаво смешен.
Прави купчина, пали клечка кибрит
и жълтият есенен огън
забравя листата.
Само дим.
Нито ред за листата. Никъде.
Никога.
Нито ред за човека...
Нито спомен, свещица!
Нищо!
Нищо не зная за него -
за човека,
запалил листата.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
