7.10.2009 г., 15:01

Човекът, който запали листата

1.9K 1 21

Човекът,

който запали листата

не е големец,

не е някой, за когото сме чували -

художник не е, нито важен си някой

творец -

не го снимат със камери и не пишат за него.

Нито ред за този човек. Никъде.

Никога.

 

„Не за всеки трябва да бъде написано“, някой ми казва.

- Мислиш ли?

 

Есента -

жълта, опушена, спряла.

Котките в двора не мяучат и даже

гаргите не гаргорят,

и небето е свито...

над двора.

 

А в двора

старец с метла събира листа.

Той е с бяла коса и е рошаво смешен.

Прави купчина, пали клечка кибрит

и жълтият есенен огън

забравя листата.

 

Само дим.

Нито ред за листата. Никъде.

Никога.

 

Нито ред за човека...

Нито спомен, свещица!

Нищо!

Нищо не зная за него -

за човека,

запалил листата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...