13 jul 2008, 16:07

Човекът предишен

  Poesía » Otra
1.3K 0 4
Тъжни сенки бродят в мрака,
плачат сякаш със едно лице.
Под краката им чернее тревата,
но кого оплакват те?

Оплакват моята предишна същност,
тя погребана нейде лежи.
Защо ли я погребах всъщност?
Защото страшно много ми тежи.

Погребах я, сега съм друга.
Студена, твърда и жестока станах.
Но защо предишната ми същност
продължава все така да ми тежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
  • Тежи, защото все пак още я има,
    радвай й се и бъди ЩАСТЛИВА!!!
  • Тежи,защото Тя-другата е част от теб!Всени има две страни и лоша и добра.Добрата по принцип се стараем да доминира докато не ни се случи нещо толкова разтърсващо и непреудолимо,което да ни накара да искаме да я няма,просто защото Тя е по-слабата...,но факт е,че те двете са неразделими..Те са част от същността ни!Браво за стиха,страхотен е!
  • И за съжаление ще продължи да тежи...защото не можеш да избягаме от това, което сме, колкото и да искаме да бъдем зли

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...