сТеЛчЕ (Стели Димитрова)
38 36
Jul 13, 2008, 4:07 PM

Човекът предишен 

  Poetry » Other
1035 0 4
Тъжни сенки бродят в мрака,
плачат сякаш със едно лице.
Под краката им чернее тревата,
но кого оплакват те?

Оплакват моята предишна същност,
тя погребана нейде лежи.
Защо ли я погребах всъщност?
Защото страшно много ми тежи.

Погребах я, сега съм друга.
Студена, твърда и жестока станах.
Но защо предишната ми същност
продължава все така да ми тежи.

© Стели Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Тежи, защото все пак още я има,
    радвай й се и бъди ЩАСТЛИВА!!!
  • Тежи,защото Тя-другата е част от теб!Всени има две страни и лоша и добра.Добрата по принцип се стараем да доминира докато не ни се случи нещо толкова разтърсващо и непреудолимо,което да ни накара да искаме да я няма,просто защото Тя е по-слабата...,но факт е,че те двете са неразделими..Те са част от същността ни!Браво за стиха,страхотен е!
  • И за съжаление ще продължи да тежи...защото не можеш да избягаме от това, което сме, колкото и да искаме да бъдем зли
Random works
: ??:??