13 июл. 2008 г., 16:07

Човекът предишен

Поэзия » Другая

1.3K 0 4

Тъжни сенки бродят в мрака,
плачат сякаш със едно лице.
Под краката им чернее тревата,
но кого оплакват те?

Оплакват моята предишна същност,
тя погребана нейде лежи.
Защо ли я погребах всъщност?
Защото страшно много ми тежи.

Погребах я, сега съм друга.
Студена, твърда и жестока станах.
Но защо предишната ми същност
продължава все така да ми тежи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katkatkat (Катя)

Харесах!

2008-07-23T21:49:41+03:00
Enigma_n77 (Красимира Костадинова)

Тежи, защото все пак още я има,
радвай й се и бъди ЩАСТЛИВА!!!

2008-07-18T19:07:10+03:00
guardian_angel (Бояна Петрова)

Тежи,защото Тя-другата е част от теб!Всени има две страни и лоша и добра.Добрата по принцип се стараем да доминира докато не ни се случи нещо толкова разтърсващо и непреудолимо,което да ни накара да искаме да я няма,просто защото Тя е по-слабата...,но факт е,че те двете са неразделими..Те са част от същността ни!Браво за стиха,страхотен е!

2008-07-13T19:05:48+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

И за съжаление ще продължи да тежи...защото не можеш да избягаме от това, което сме, колкото и да искаме да бъдем зли

2008-07-13T16:23:03+03:00