Срещнах се в мрака аз със смъртта.

Опознах аз отблизо вкуса на страха.

Видях отблизо две различни очи.

Погледнах набързо в две странни души.

Прокълнат навеки, прокълнат до гроб,

белязан е вече моят мизерен живот.

Но няма да бъда на никого роб,

ще нося до дупка своя хомот.

Видях аз ужаса на човека с две лица,

усетих омразата в неговите две сърца,

вечен гняв към господа и към света,

обрекли го на такава безрадостна съдба.

Чудовище бясно и жадно за кръв,

и ангел в добротата винаги пръв,

двете събрани в едно изтерзано тяло,

двете заедно, но никога едно цяло.

И вдън душата си аз отвратен,

побягнах веднага в миг променен,

вечно питащ се в свойта глава

не съм ли и аз с повече от една душа.

Вечно задаващ си един и същи въпрос -

дали е станало само с него така,

дали е друг прокълнат от същата ръка,

която обрече на вечна самота

човека със двете лица.