Човекът с две души
Срещнах се в мрака аз със смъртта.
Опознах аз отблизо вкуса на страха.
Видях отблизо две различни очи.
Погледнах набързо в две странни души.
Прокълнат навеки, прокълнат до гроб,
белязан е вече моят мизерен живот.
Но няма да бъда на никого роб,
ще нося до дупка своя хомот.
Видях аз ужаса на човека с две лица,
усетих омразата в неговите две сърца,
вечен гняв към господа и към света,
обрекли го на такава безрадостна съдба.
Чудовище бясно и жадно за кръв,
и ангел в добротата винаги пръв,
двете събрани в едно изтерзано тяло,
двете заедно, но никога едно цяло.
И вдън душата си аз отвратен,
побягнах веднага в миг променен,
вечно питащ се в свойта глава
не съм ли и аз с повече от една душа.
Вечно задаващ си един и същи въпрос -
дали е станало само с него така,
дали е друг прокълнат от същата ръка,
която обрече на вечна самота
човека със двете лица.
© Александър Коленков All rights reserved.
Много е хубаво!!! 