Човекът с две души
Срещнах се в мрака аз със смъртта.
Опознах аз отблизо вкуса на страха.
Видях отблизо две различни очи.
Погледнах набързо в две странни души.
Прокълнат навеки, прокълнат до гроб,
белязан е вече моят мизерен живот.
Но няма да бъда на никого роб,
ще нося до дупка своя хомот.
Видях аз ужаса на човека с две лица,
усетих омразата в неговите две сърца,
вечен гняв към господа и към света,
обрекли го на такава безрадостна съдба.
Чудовище бясно и жадно за кръв,
и ангел в добротата винаги пръв,
двете събрани в едно изтерзано тяло,
двете заедно, но никога едно цяло.
И вдън душата си аз отвратен,
побягнах веднага в миг променен,
вечно питащ се в свойта глава
не съм ли и аз с повече от една душа.
Вечно задаващ си един и същи въпрос -
дали е станало само с него така,
дали е друг прокълнат от същата ръка,
която обрече на вечна самота
човека със двете лица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Коленков Всички права запазени
Много е хубаво!!! 