30 nov 2014, 8:41  

„Човекът – създател или разрушител?“

2.2K 0 10

 „Природата – това съм аз.“

Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./

 

„Природата – това съм аз“,

със способността си

да се развивам

заедно с вас,

защото и вие сте природата,

но никой на никого да не пречи,

със способността си

да ви пазя като себе си,

както бих желала

вие мене да пазите,

да се опитвам да ви разбирам,

но и вие да ми отговаряте

с вникване в същността ми

и с обич.

Нима природата не е любов,

която ражда,

съзидава

и по-красив,

по-духовен

живота продължава?!

Един пишещ зададе въпрос:

„Човекът – създател или разрушител?“,

когато четях Пиер Рьоверди,

с предпоставките му да не вярваш в нищо

и във всичко да вярваш

щом себе си усетиш,

защото природата – това си ти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям това верую.
    Поздрави!
  • Нека само да ти благодаря, Росица!... Поздравления
  • ... да вярваш
    ............................
    защото природата – това си ти…

    Всеки трябва да се стреми към съвършенството!
    Хубав ден!
  • Вярно е като аксиома, и не се нуждае от доказателство! Поздравления, Роси!
  • Стойна и Младен, благодаря ви за интересните коментари! Мисана, заинтригува ме със споделеното от теб за литературно-естетическия кръг "Хермес" и за литературното сп."Хермес", както и за преводача от френски - Вячеслав Остър, благодарение на когото мога да чета стихотворенията на Пиер Реверди.
    Приятен неделен ден на всички откровенци!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...