30.11.2014 г., 8:41  

„Човекът – създател или разрушител?“

2.2K 0 10

 „Природата – това съм аз.“

Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./

 

„Природата – това съм аз“,

със способността си

да се развивам

заедно с вас,

защото и вие сте природата,

но никой на никого да не пречи,

със способността си

да ви пазя като себе си,

както бих желала

вие мене да пазите,

да се опитвам да ви разбирам,

но и вие да ми отговаряте

с вникване в същността ми

и с обич.

Нима природата не е любов,

която ражда,

съзидава

и по-красив,

по-духовен

живота продължава?!

Един пишещ зададе въпрос:

„Човекът – създател или разрушител?“,

когато четях Пиер Рьоверди,

с предпоставките му да не вярваш в нищо

и във всичко да вярваш

щом себе си усетиш,

защото природата – това си ти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям това верую.
    Поздрави!
  • Нека само да ти благодаря, Росица!... Поздравления
  • ... да вярваш
    ............................
    защото природата – това си ти…

    Всеки трябва да се стреми към съвършенството!
    Хубав ден!
  • Вярно е като аксиома, и не се нуждае от доказателство! Поздравления, Роси!
  • Стойна и Младен, благодаря ви за интересните коментари! Мисана, заинтригува ме със споделеното от теб за литературно-естетическия кръг "Хермес" и за литературното сп."Хермес", както и за преводача от френски - Вячеслав Остър, благодарение на когото мога да чета стихотворенията на Пиер Реверди.
    Приятен неделен ден на всички откровенци!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...