5 feb 2004, 12:31  

Човешка красота

  Poesía » Otra
2.5K 0 3

Един възпява истини във песни,
 друг в стихове ги подреди.
 Но сме едни и същи всички,
прикрили свойте мечти.

 

Играем ролята на идеални,
 не молим,не прощаваме.

И не защото сме добри,

а просто да не даваме!


 Живеем в свят объркан,скучен,

обгърнати от самота.
Затворени в черупки кухи,
погубваме човешката си красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за 5 десети,които ми се дадоха.Определено това ще е стимул за по-добри стихове.И знам,че с такива добри напътствия всяко следващо ще е по-добро.
  • Към пепина - и третич куплет би могъл да се изглади, но и така звучи много добре.
  • Като цяло - доста добре. Трески за дялане има, но не искам да развалям коментара с излишен негативизъм. Бих искал да гласувам с 5.50, но е невъзможно, така че имаш 5 десети от мен (оценка 6)

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...