5.02.2004 г., 12:31  

Човешка красота

2.5K 0 3

Един възпява истини във песни,
 друг в стихове ги подреди.
 Но сме едни и същи всички,
прикрили свойте мечти.

 

Играем ролята на идеални,
 не молим,не прощаваме.

И не защото сме добри,

а просто да не даваме!


 Живеем в свят объркан,скучен,

обгърнати от самота.
Затворени в черупки кухи,
погубваме човешката си красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за 5 десети,които ми се дадоха.Определено това ще е стимул за по-добри стихове.И знам,че с такива добри напътствия всяко следващо ще е по-добро.
  • Към пепина - и третич куплет би могъл да се изглади, но и така звучи много добре.
  • Като цяло - доста добре. Трески за дялане има, но не искам да развалям коментара с излишен негативизъм. Бих искал да гласувам с 5.50, но е невъзможно, така че имаш 5 десети от мен (оценка 6)

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...