Един възпява истини във песни,
друг в стихове ги подреди.
Но сме едни и същи всички,
прикрили свойте мечти.
Играем ролята на идеални,
не молим,не прощаваме.
И не защото сме добри,
а просто да не даваме!
Живеем в свят объркан,скучен,
обгърнати от самота.
Затворени в черупки кухи,
погубваме човешката си красота.
© Весела Йотова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
